Forward proxy е прокси сървър, през който минават твоите заявки КЪМ интенет, преди да излизат от локалната ти мрежа. То е „при теб“, или поне – между теб и интернет.
Reverse proxy е подобно, но то е след като заявката ти мине през интернет и тъкмо преди да стигне до сървъра, към който е тя.
Reverse proxy е „от другата страна на интернет“, Forward proxy е от „твоята страна“.
С FP можеш ти да се скриеш зад проксито.
С RP – отсрещният сървър може да се скрие за него.
FP e между теб (клиентът) и интернет.
RP е между интернет и сървърът.
В предишна фирма имахме проект за заобикаляне на АдБлокер? Слагахме директиви в httpd.conf на Апача на сайта, И когато не се намираше картинка (404) – прави интърнал редирект с RewriteRule към друг сървър, който да сервира картинката, но вече не картинка, а рекламно банерче. Демек, в този случай, сърва на сайта, започва да играе ролята на Reverse Proxy, даже и без някой да осъзнава. Reverse proxy, което прихваща и обработва ненамерените картинки.
Демек, reverse proxy e философия, самият „чалъм“, може и да не е някаква физическа машина или отделна програма.
„А reverse proxy is a type of proxy server that retrieves resources on behalf of a client from one or more servers.“
От името на клиента. Защо? Защото стои между клиента и сървъра и сървъра на практика не вижда клиента, вижда това RP.
„Contrary to a forward proxy, which is an intermediary for its associated clients to contact any server, a reverse proxy is an intermediary for its associated servers to be contacted by any client.“ – все посредници, само че едното е посредник на клиента, другото – на сървъра, от другата страна.
„These resources are then returned to the client as if they originated from the Web server itself.“
Така ставаше при Проектът Х – тези неоткрити (404) картинки, сърва на сайта ги сервираше на клиента с интърнал редирект от сърва на Проектът Х.
И клиентът си мислеше, че е са от сърва на сайта.
Все едно, отиваш в магазин, питаш за „мляко от зелено, марсианско пиле“.
Естествено продавачът не е и чувал за такова нещо, но ти казва „Да, имаме, един момент“, и докато те омайва, продавачката му отива до съседният магазин, където имат мляко от зелено, марсианско пиле, носи го, тайно, без ти да разбереш, „под масата“, го дава на продавача, и той ти казва: „Ето заповядайте“. Колко е мляко от зелено, марсианско пиле или рекламно банерче, както при Проектът Х, е друг въпрос. Въпросът е, че ти си мислиш, че е от този магазин, и че е.
Ето как в този случай, този продавач, който е всъщност истинският сърв на сайта, действа като Reverse Proxy – заблуждава те, че той ти сервира стоката, а всъщност я е взел от друг продавач (сърв), без ти да разбереш.
Разни продавачки, дето бягат по улицата между магазините, носейки кутии с обувки например, какви са? Точно едни Reverse Proxy-та. Забаламосват те с „момент, да проверим в склада дали има този номер…“, а колежката вече търчи до съседния магазин.