Абстракция имаме когато си представяме нещо сложно и комплексно – просто и само откъм нещата които конкретно ни интересуват, за даденият случай.
Може би затова т.н. „абстрактно изкуство“ изглежда така странно и неразбираемо. Защото то се опитва да опише, съзерцае и представи на нас, нещо сложно, комплексно… отвлечено.
Да нарисуваш картина, с която да изобразиш неизобразимото… но така, както ти го виждаш и чувстваш.
Да напишеш стихотворение или друго литературно произведение, с което да опишеш неописуемото… но така, както ти го виждаш и чувстваш.
Абстрактното е различно от логичното. И двете са различни начини за виждане върху едно и също, но по различен начин.
Логичното търси завършените, крайните изводи и заключения. Логичното е 2 + 2 = 4
Абстрактното оставя „вратички“ към още и още размисли и различни виждания. То е когато те накара да мислиш „дали 2 + 2 наистина е 4“.
Защо? Как така „вратички“? Че може ли 2 и 2 да не 4?
Не знам, може и да може. Но ако правилно разбирам самото понятие „абстрактност“ правилно, идеята е, че логичното по принцип вижда нещата просто, ясно но… някак си повърхностно, опростено.
Абстрактното търси ине се задоволява само с ясното и логичното, то търси и нещо „отвъд“, нещо по-комплексно.
Логичното показва реалността, такава, каквато е строго и математически – с количесвата и зависимостите между тях.
Абстракцията – такава, каквато ти я виждаш, когато например, не се задоволяваш с простите и логични неща.
И двете търсят опознаване на реалността, но по различен начин.
На абстрактното не трябва да се гледа като на нещо грешен начин на възприятие и разбиране на реалността, а по-скоро като на различен такъв.
В информатиката например, абстракция е начин на разглеждане на обект, при който се взимат предвид само тези негови характеристики, които имат значение в конкретната ситуация. Използването на абстракции при създаването на компютърни програми дава възможност за сложни обекти да се мисли като за прости такива. По този начин абстракциите позволяват да се конструират сложни програми, въпреки ограничените възможности на човешкия мозък. Абстракциите лежат в основата на обектно-ориентираното програмиране.