Метаданни или мета информация – това са данни за данните, или информация за информацията.
На практика, компютрите са едни електронни сметалки, съхраняващи и обработващи информация по дадени алгоритми, зададени под формата на програми.
За да могат компютрите по-ефективно (в смисъл по-информативно) за нас потребителите, да обработват въпросната информация, те трябва по техен начин, да „знаят“ повече за нея. Тя, информацията, да е „по-разбираема“ за тях.
В какъв смисъл „по-разбираема“ и „да знаят“?
Цялата информация в Интернет е двоична (текст, изображения, звук, видео….). Което чисто семантично е напълно непонятно за компютъра, освен ако нямаме изкуствен интелект, защото пак да кажем, компютрите са просто едни електронни сметалки, които съхраняват информацията и могат да я обработват само по програмно зададен алгоритъм.
Идеята на Semantic Web най-просто казано е, да зададе повече информация за самата информация (мета информация), което от своя страна да помогне на компютъра и неговите програмно заложени алгоритми, да ни предоствят по-информативни услуги.
В какъв смисъл „по-информативна“?
В смисъл, че когато въпросните „електронни сметалки“ „знаят“ повече (мета инфо) за информацията, която съдържат, те ще могат да ни я предоставят по-близко до това, което всъщност търсим. Демек, ще бъдат по-информативни.
За създаване на разбираем от компютрите език, се използва форматът RDF (Resource Description Framework), който е на основа на синтаксиса на XML и използва идентификатори URI за обозначение на ресурсите.
RDF — това е система за описание на мрежовите ресурси, понятна за компютъра. Форматът RDF е предназначен за съхранение на метаданните. RDF не е предназначен за четене от човек.